Ивайло Мирчев

„Не знам какво е обсъждано, но в официалната кореспонденция с Европейската комисия и в проекта за бюджета, който представихме, промени с вноските по втория пенсионен стълб няма.“
Това вече е прозрението на Константин Проданов - председател на Комисията по бюджет и финанси. На 3 ноември пак по телевизорите същият беше категоричен: „не се планира, не е било планирано“.
Г-н Проданов, като не знаете - проверете. Председателят на бюджетната комисия дължи отговори, особено когато защитава действията на нелепия финансовия министър.
Коя точно версия наричате „официална“?
Думата „официално“ не е гума, с която да изтриете факта, че Гълъб Донев е подменил писмото до ЕК. Да, направил го е съвсем „официално“. Официално излъга.
Говорим за вноските в личните пенсионни партиди. За години труд. А вие отговаряте със самодоволство, увъртане и снизходителен тон, сякаш гражданите нямат нито памет, нито право да питат. Сериозно подценяване на хората е това.
С тези обяснения сами заслужавате определението „правителство на лъжата“. А Министерството на финансите вече е Министерство на лъжата.
Гълъб Донев трябва да подпише официално третото писмо с оставката си. Заради лъжата. И заради арогантността, с която се подценява правото на хората да знаят какво се предлага за парите им.
Давайте така. С всяко ново увъртане скандалът расте, а доверието се срива. И никакви фантазии на Пеканов за заговори и за това кой от ГЕРБ ни „подхвърлял документи“ няма нито да ви измъкнат от отговорност, нито да омаловажат онова, което хората научиха за начина, по който действа правителството на лъжата. Никой нищо не ни подава. И няма нужда от сложни заговори, за да бъде доказано как лъжете.
Лъжата си е лъжа. Официално.

Оригиналът на писмото, което Гълъб Донев е изпратил до ЕК и в което иска пренасочване на парите за пенсии от втория стълб към НОИ.
За лъжите си и за глупостта да планира това, без да бъдат питани българските граждани, изходът пред него е само един: да напише трето писмо с адресат Румен Радев, с днешна дата и само с едно изречение:
„Подавам си оставката като министър на финансите.“

Иво Христов се развихри в дисекцията на думите и аутопсията на фактите.
Тази сутрин вицепремиерът по пропагандата отново демонстрира забележителната си способност да води ожесточени битки с думите, докато неудобните факти оставя на безопасно разстояние.

Оказа се, че има далеч по-важен проблем от държавния бюджет - употребата на думата аутопсия.
Обявил съм, че ще направим аутопсия на бюджета, парче по парче. Не можело така, възмути се Христов. Аутопсия се правела на труп. Правилната дума била дисекция.
Благодаря за филологическата консултация, но имам предвид точно аутопсия на бюджета на страшното пропадане. Нищо жизнено, подобряващо живота на хората, няма там.
Малко по-късно Христов обяви демократичната опозиция за политически труп.

Е, щом вече има труп, аутопсията може да започне.
И тук идва следващият урок по правилна употреба на думите.
Демократична общност също било неправилно. Трябвало да се нарича антидемократична.
Значи не е достатъчно да не харесваш политическите си опоненти. Трябва да им отнемеш и правото сами да определят политическата си идентичност.

Стотици хиляди граждани с различни убеждения могат да бъдат обявени за политически трупове, за част от антидемократична общност, за хора с отпаднала политическа необходимост. Само защото не са подкрепили Йотова.

В демокрацията гражданите избират властта. В политическата граматика на Иво Христов изглежда, че властта решава кои граждани заслужават да бъдат наричани демократи.
Но най-забележителният момент настъпи, когато филологът премина към пенсионната система.

Христов възмутено обясни, че българите нямали право да избират къде отиват парите им за втора пенсия. Трябвало да могат да изберат дали да се осигуряват в частен пенсионен фонд, или в държавното обществено осигуряване.
Г-н Христов, имам новина за вас.
Това право вече съществува в Кодекса за социално осигуряване.
Хората могат доброволно да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд към държавното обществено осигуряване при определените в закона условия и срокове.
Могат и да избират частния си пенсионен фонд. Служебно се разпределят тези, които не са направили избор.
Разбира се, Иво Христов не може да знае всичко.
Но когато си вицепремиер и обясняваш на милиони граждани, че им липсва право, което законът вече им предоставя, тежко се излагаш.
Особено когато правителството ти е обсъждало в комуникацията с ЕК съвсем различна идея: част от бъдещите вноски за втора пенсия да бъдат пренасочени към държавното осигуряване, без това да е индивидуален избор на всеки осигурен.

Едно е гражданинът сам да избере къде да отидат парите му. Съвсем друго е държавата да реши вместо него.
Изненадващо е как човек, толкова чувствителен към разликата между аутопсия и дисекция, не намира тази разлика за достатъчно интересна.

Иво Христов не прояви същия ентусиазъм за дисекция на темата за взаимодействието между Прогресивна България и Възраждане.

Биографията му прави разговора особено любопитен.
От 2019 до 2024 г. той беше евродепутат, избран от листата на БСП, и член на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.
Същото европейско политическо семейство, което се противопоставя на крайната десница.
Днес Иво Христов обяснява, че взаимодействието с Възраждане не означавало политическа колаборация.
А Възраждане и германската Алтернатива за Германия са част от една и съща група в Европейския парламент.
Какво става, когато политическото семейство, към което си принадлежал, поддържа санитарен кордон спрямо крайната десница, а в България приемаш с охота нейното съдействие за избор на президент като нещо съвсем естествено?
Тук очаквах от хайверения социалист поне една изящна политическа конструкция.
Вместо това получихме поредната лекция за лошата опозиция.

И накрая разбрахме, че управляващите били предотвратили “крен към войната” и тук последваха същите пропагандни тези, с които самият той зареди кампанията на Йотова и изпълва говоренето на Радев.
“Крен” е съвсем истински термин от мореплаването. Означава страничен наклон.

След цялото това филологическо, пенсионно, политическо и морско словоизлияние остана един въпрос.
Защо вицепремиерът не дава отговори на съществените ни въпроси?

Какво точно е предложено на Европейската комисия за пенсионните вноски?

Защо първоначално беше отричано, че подобна идея изобщо е обсъждана?

Каква е политическата граница на сътрудничеството с Възраждане?

Защо гражданите с различно мнение трябва да бъдат описвани като политически трупове?

И ако толкова държим на правилното използване на думите, не е ли добре да започнем с няколко особено важни?
Истина и отговорност - вместо лъжа и арогантност.

А ние ще продължим да задаваме въпроси към управлението на лъжата.
Независимо дали предпочитате аутопсия, дисекция или обикновена проверка на фактите.

Току-що, в 8 сутринта, БНТ пусна объркания отговор на Гълъб Донев на снощното разкритие в Панорама, че финансовият ни министър на 2.11 е изпратил писмо до ЕК с предложение парите за пенсии от втория стълб на 5 000 000 българи да влязат в НОИ.
Нито дума за писмото, което Божанов от Да, България показа. Ако човек не е гледал Панорама, може да остане с впечатлението, че скандал няма.

В снощната емисия на БНТ в 23 часа също няма и дума за писмото на Донев до ЕК.
Управляващите излъгаха, че разкритията ни са "фалшива новина и подобно нещо не е планирано."
Правителството на лъжата си наложи “стандартите” над БНТ много успешно.
Да видим в следващите емисии как ще е представена лъжата на правителството.
Очевидно Радев и Донев продължават да отстояват лъжите си, вместо да предоставят поисканата от нас кореспонденция между МФ и ЕК, от която да стане ясно, че това не е фалшива новина, а съвсем сериозно намерение на кабинета, за което е знаел премиерът, обсъждал го е в Брюксел, с финансовия министър е писал официални писма до ЕК. Ако продължават с лъжите, има само едно решение - българите да научат повече за реакцията на самата ЕК.

Бюджетът на страшното свличане
Това е бюджетът на страшното свличане - на жизнения стандарт, на доверието, на надеждата за по-добър живот и на икономическо развитие.
Числата вече го превръщат в сериозен повод за тревога.
Самото правителство прогнозира 4% инфлация през 2027 г., бюджетен дефицит от 4,2% от БВП и нарастване на публичния дълг до € 47,1 млрд..
Зад бюджетните числа стои животът на семейства.
Стоят хора, които всеки ден пресмятат колко ще струват отоплението, храната, лечението и лекарствата.
Стоят родители, които се тревожат дали заплатата ще стигне до края на месеца.
Стоят малки предприятия, за които всяко ново поскъпване на енергията, суровините и услугите може да се окаже решаващо за оцеляването им.
Ако кабинетът не прояви разум да преработи проблемните бюджета, рискува да изправи домакинствата и бизнеса пред много тежка финансова зима.
Къде са реформите, които ще направят държавата по-ефективна? Къде са решенията, които ще облекчат натиска на цените върху семействата?
Високомерните обяснения не плащат сметките на никого.
Властта дължи на гражданите ясни отговори, работещи решения и отговорност за последиците от собствените си действия.
Този бюджет рискува да се превърне във ведомост на несбъднатите надежди на българите, които подкрепиха Радев с очакването за промяна.
В нея се записва цената на разочарованието - не само на неговите избиратели, а на всички, които ще живеят с последиците от тези решения.
Кабинетът все още има възможност да преработи бюджета, да обясни решенията си и да покаже как ще защити доходите, бизнесите и бъдещето на страната.
Ако управляващите изберат да защитават грешките си с високомерие и арогантност, вместо да ги поправят, страшното свличане ще помете управлението.